Юрий Асланов: Важно е дали разумът ще надделее или дребният партиен егоизъм
Социологът Юрий Асланов, който е и член на Стратегическия институт за национални политики и хрумвания, прочут с абревиатурата СИНПИ в изявление за утринния блок " Добро утро, България " на Радио " Фокус "
Г-н Асланов, какъв е вашият прочит на политическата картина след изборите, които се организираха в страната ни, на фона на регистрираната извънредно ниска изборна интензивност?
Вече имах опция да разясня, че този избирателен резултат би трябвало да се чете по два допустима метода. Първият е: Какво следва. И тук мненията и тълкования са най-разнообразни и комплицирани. Но първият е: Какво е споделил гласоподавателят, е най-важното. Наблюдавах множеството коментатори, че са привързани към концепцията, че гласоподавателят е пратил обръщение към своите политически водачи за потребността от съгласие, за компромис сред тях, с цел да се направи постоянно държавно управление. Но съгласно мен, това е втори прочит, той е доста сложен от позиция на метода, по който се изговарят нещата от самите политически водачи. И не съм сигурен, че от там би трябвало да стартира диалогът. Първият прочит е, че гласоподавателят им споделя: " Не имам вяра на никого от вас, променете нещо в себе си. Защото в случай че не го извършите, аз пък от името на гласоподавателя ще направя партията " Не гласоподавам “ или " Не поддържам никого “ първа политическа мощ “. Това, съгласно мен, е тревожният звън, който би трябвало да кънти в главите на всички политически водачи. И като следя към този момент държанието на водачите след изборите, не ми е елементарно да го призная, само че сякаш единствено Борисов вярно е усвоил този урок, тъй като той още преди изборите, пръв стартира да приказва за разговор, за консенсус, за национално единодушие, за взаимни отстъпки – нещо, което останалите, привързани към личните си истини или личната си нелепост може би е по-правилно да кажа, влюбени в своя магарешки дебелоглав, отхвърлят да одобряват сякаш към този момент.
Разбира се, че естественият излаз и от тази продължаваща рецесия ще бъдат следващите избори, които обаче в случай че не се промени в нашата атрофирала и атрофираща партийна система, и същите политически водачи още веднъж се явят като претенденти за славата, със същите послания, със същите разграничителни линии, със същите лица и имена в кандидатските листи, ние ще затънем още повече в своята безперспективност като общество. Българското общество е замязяло на човек, който объркал посоката, и когато в случай че попиташ къде желае да иде, не знае какво да каже – някъде, но не знам къде тъкмо. Това би трябвало да се има поради, че той чака своите политически водачи да му покажат накъде върви, с цел да ги следва. А резултатът от изборите е подобен, че явно българският народ отхвърля да следва своите водачи във типа, в който те са докарали партийната система и се държат невиждано, като някакви просташки скандалджии, разправят се със себе си, и даже не се пробват да водят диалог с хората.
Г-н Асланов, кое е по-малкото зло в тази ситуация: Да имаме работещ 48-и парламент, или да отидем на избори, и то в най-скоро време?
Първото е по-малкото зло, само че второто не трябва да се драматизира, тъй като като няма съгласие, изборите, такава е демократичната процедура, са естественият излаз от това състояние. Когато обаче ще бъде осъден към този момент целият политически хайлайф или с безучастие, или по различен метод.
Да. А съгласно вас, имаме ли вероятността за мандата на бъдещия парламент?
Надявам се, че да, въпреки че това мъчно се подава на прогнози. Надявам се, че има вероятност, тъй като ясно е, че би трябвало да се създадат някакви взаимни отстъпки, само че такива взаимни отстъпки се вършиха и до момента. Нима обединението, която ни управляваше последната половин година, беше кардинална, идеологически хомогенна и така нататък? Няма да бъде и в този момент. В никакъв случай това, което ще се направи, няма да е нито устойчиво, нито стабилно, нито дълговременно. Но дано да кажа, че и най-лошото постоянно държавно управление е по-добре в сравнение с настоящето състояние.
Да, това сте го казвали и различен път в ефира ни. Така е. Г-н Асланов, одобрявате ли излъчената контактна група от ГЕРБ отпред с Росен Плевнелиев и Соломон Паси?
Няма да я разясня и не става въпрос дали я утвърждавам или не я утвърждавам. По-скоро не, като се вземе поради имената на така наречен " контактьори “. Но тя е тип обръщение, което Борисов праща към останалите политически играчи от така наречен " Промяна “, за прекачване на полето на спора от досегашната ос на опълчване корупция-антикорупция или както е наложено от журналистическия диалект статукво-промяна, върху друга ос – Изток-Запад. То е тип обръщение към тях: " Дайте сега да забравим за това за какво сме един срещу различен, и да търсим точки на съвпадане на вижданията, на ползите, с цел да създадем нещо “. Така го чета аз по този метод. Не че утвърждавам имената на упоменатите от вас лица. Това е тип обръщение от Борисов към водачите на така наречен " Промяна “.
Какви вреди, съгласно вас, ще понесе ГЕРБ, и надлежно и " Продължаваме промяната “, която е в ролята на съпротива сега, в случай че не бъде формирано държавно управление?
Трудно ми е да предсказвам и не обичам да го върша, несъмнено. Когато се случи, и ние ще го измерим, пред вероятността на следващите нови избори, и ще разберем кой по-големи вреди. По вътрешен глас мога да кажа, че методът, по който се изговарят нещата след завършилите избори, ми се коства по-малки вреди ще понесе Борисов, в случай че водачите на така наречен " Промяна “ продължат да приказват по същия метод. Защото явно хората не желаят да слушат оправдания за това кой с кого не е склонен, кой с кого няма да играе нагледно казано. Искат да чуят " Какво бихте създали дружно за всичко нас “, да стартира диалог с хората. Разбира се, съдейки по държанието на политическите играчи на авансцената, сега Борисов приказва това, което хората повече желаят да чуят, в сравнение с произлиза от думите на останалите играчи. Но това кой какви дивиденти ще извлече за следващите нови избори не е значимият въпрос, в случай че това е движещият претекст на политическите водачи, с цел да заемат позиции занапред по-добри предизборни за следващите последващи избори, ще изгубят всички. Няма никакво значение кой с по-малка или с по-голяма степен, ще загубим всички.
Според вас, какво ще е отражението на един следващ мандат на служебния кабинет на президента Радев?
Тежка диагноза. То няма да се отрази мъчително на престижа на самия президент, тъй като на хората им е ясно, че не той е отговорен за това, че се стига до следващия длъжностен кабинет. Този път виновността, присъдата ще легне върху политическия хайлайф, показан от партийните водачи. Но в действителност, в случай че даже се стигне до обстановка, в която даже краткотрайният парламент, до момента в който се стигне до следващия длъжностен кабинет, не може да одобри даже бюджета за 2023 година, тогава присъдата ще бъде доста тежка за всички партии и политически системи. Но има и друга заплаха. Ако занапред всички се движат с тоя претекст, че предстоят нови изключителни избори, има и друга заплаха: Временният парламент да одобри един бюджет – това го видяхме и предходната година, който е напълно избирателен, и в Народното събрание всеки, с цел да заеме по-добри предизборни позиции, да се състезава с останалите кой ще завоюва играта на популизъм, кой ще обещае повече неизпълними неща. Това не е почтена игра. Тя е и рискова от позиция на бъдещето на страната. Затова сега е значимо дали разсъдъкът ще надделее и отговорността за упования спешен по справедливи аргументи интервал, или дребният партиен нарцисизъм.
В началото споменахме, че вие сте член и на Стратегическия институт за национални политики и хрумвания. Г-н Асланов, с какви проучвания се занимавате сега? Правите ли някакви такива към сегашния миг?
В момента в института се приготвят " проучвания “ не е точната дума във типа, в който множеството хора си показват сходни проучвания. Разбира се, че вършим проучвания, само че те имат различен темперамент, не емпиричен. В момента се приготвя една по-широка предварителна полемика по тематики, свързани с геополитическата вероятност, неща, които са малко настрана от нашие вътрешнополитически драми, поради усложняващата се интернационална конюнктура и неразбираемите вероятности в световен аспект.
А смятате ли, че това несигурно състояние у нас ще рефлектира и в международен мащаб и назад – в международен мащаб това, което се случва, пък ще окаже много отрицателно въздействие на процесите в страната ни?
Точно противоположното е. По никакъв метод нестабилното състояние у нас няма да повлияе на процесите в световен мащаб. Обратно е – протичащото се в света ни въздейства по индиректен метод и наслагва върху нашата вътрешна рецесия други рецесии, вносни, привнесени извън, което прави нашето състояние по-тежко, поради което смисъла на превъзмогването на вътрешнополитическата рецесия е огромно, не с цел да избегнем тези рецесии, които имат справедлив темперамент и ние не можем да ги управляваме, а с цел да смекчим последствията от тези рецесии.
Според вас, като за край на нашия диалог, кои ходове са нездравословни на политиците сега?
Партийният нарцисизъм, атрофията на партийната система, нежеланието нещо да се промени, нито имената на водачите, нито физиономиите в кандидатските листи. Ние за четвърти път организирахме избори с едни и същи политически водачи, с едни и същи лица в кандидатските листи. Това е една от дефинициите за нелепостта – да правиш едно и също и да очакваш друг резултат. Няма по какъв начин да стане. Напротив, резултатът ще е още по-лош.
Избори по кое време съгласно вас да чакаме? Още тази година?
О, това не се поддава на прогноза, тъй като аз не изключвам опцията, колкото и по-малка и намаляваща да наподобява към този миг, за сформиране на постоянно държавно управление. И за трети път ще го кажа – по-добре е, колкото и несигурно и краткотрайно да е то, в сравнение с настоящето състояние.
Г-н Асланов, какъв е вашият прочит на политическата картина след изборите, които се организираха в страната ни, на фона на регистрираната извънредно ниска изборна интензивност?
Вече имах опция да разясня, че този избирателен резултат би трябвало да се чете по два допустима метода. Първият е: Какво следва. И тук мненията и тълкования са най-разнообразни и комплицирани. Но първият е: Какво е споделил гласоподавателят, е най-важното. Наблюдавах множеството коментатори, че са привързани към концепцията, че гласоподавателят е пратил обръщение към своите политически водачи за потребността от съгласие, за компромис сред тях, с цел да се направи постоянно държавно управление. Но съгласно мен, това е втори прочит, той е доста сложен от позиция на метода, по който се изговарят нещата от самите политически водачи. И не съм сигурен, че от там би трябвало да стартира диалогът. Първият прочит е, че гласоподавателят им споделя: " Не имам вяра на никого от вас, променете нещо в себе си. Защото в случай че не го извършите, аз пък от името на гласоподавателя ще направя партията " Не гласоподавам “ или " Не поддържам никого “ първа политическа мощ “. Това, съгласно мен, е тревожният звън, който би трябвало да кънти в главите на всички политически водачи. И като следя към този момент държанието на водачите след изборите, не ми е елементарно да го призная, само че сякаш единствено Борисов вярно е усвоил този урок, тъй като той още преди изборите, пръв стартира да приказва за разговор, за консенсус, за национално единодушие, за взаимни отстъпки – нещо, което останалите, привързани към личните си истини или личната си нелепост може би е по-правилно да кажа, влюбени в своя магарешки дебелоглав, отхвърлят да одобряват сякаш към този момент.
Разбира се, че естественият излаз и от тази продължаваща рецесия ще бъдат следващите избори, които обаче в случай че не се промени в нашата атрофирала и атрофираща партийна система, и същите политически водачи още веднъж се явят като претенденти за славата, със същите послания, със същите разграничителни линии, със същите лица и имена в кандидатските листи, ние ще затънем още повече в своята безперспективност като общество. Българското общество е замязяло на човек, който объркал посоката, и когато в случай че попиташ къде желае да иде, не знае какво да каже – някъде, но не знам къде тъкмо. Това би трябвало да се има поради, че той чака своите политически водачи да му покажат накъде върви, с цел да ги следва. А резултатът от изборите е подобен, че явно българският народ отхвърля да следва своите водачи във типа, в който те са докарали партийната система и се държат невиждано, като някакви просташки скандалджии, разправят се със себе си, и даже не се пробват да водят диалог с хората.
Г-н Асланов, кое е по-малкото зло в тази ситуация: Да имаме работещ 48-и парламент, или да отидем на избори, и то в най-скоро време?
Първото е по-малкото зло, само че второто не трябва да се драматизира, тъй като като няма съгласие, изборите, такава е демократичната процедура, са естественият излаз от това състояние. Когато обаче ще бъде осъден към този момент целият политически хайлайф или с безучастие, или по различен метод.
Да. А съгласно вас, имаме ли вероятността за мандата на бъдещия парламент?
Надявам се, че да, въпреки че това мъчно се подава на прогнози. Надявам се, че има вероятност, тъй като ясно е, че би трябвало да се създадат някакви взаимни отстъпки, само че такива взаимни отстъпки се вършиха и до момента. Нима обединението, която ни управляваше последната половин година, беше кардинална, идеологически хомогенна и така нататък? Няма да бъде и в този момент. В никакъв случай това, което ще се направи, няма да е нито устойчиво, нито стабилно, нито дълговременно. Но дано да кажа, че и най-лошото постоянно държавно управление е по-добре в сравнение с настоящето състояние.
Да, това сте го казвали и различен път в ефира ни. Така е. Г-н Асланов, одобрявате ли излъчената контактна група от ГЕРБ отпред с Росен Плевнелиев и Соломон Паси?
Няма да я разясня и не става въпрос дали я утвърждавам или не я утвърждавам. По-скоро не, като се вземе поради имената на така наречен " контактьори “. Но тя е тип обръщение, което Борисов праща към останалите политически играчи от така наречен " Промяна “, за прекачване на полето на спора от досегашната ос на опълчване корупция-антикорупция или както е наложено от журналистическия диалект статукво-промяна, върху друга ос – Изток-Запад. То е тип обръщение към тях: " Дайте сега да забравим за това за какво сме един срещу различен, и да търсим точки на съвпадане на вижданията, на ползите, с цел да създадем нещо “. Така го чета аз по този метод. Не че утвърждавам имената на упоменатите от вас лица. Това е тип обръщение от Борисов към водачите на така наречен " Промяна “.
Какви вреди, съгласно вас, ще понесе ГЕРБ, и надлежно и " Продължаваме промяната “, която е в ролята на съпротива сега, в случай че не бъде формирано държавно управление?
Трудно ми е да предсказвам и не обичам да го върша, несъмнено. Когато се случи, и ние ще го измерим, пред вероятността на следващите нови избори, и ще разберем кой по-големи вреди. По вътрешен глас мога да кажа, че методът, по който се изговарят нещата след завършилите избори, ми се коства по-малки вреди ще понесе Борисов, в случай че водачите на така наречен " Промяна “ продължат да приказват по същия метод. Защото явно хората не желаят да слушат оправдания за това кой с кого не е склонен, кой с кого няма да играе нагледно казано. Искат да чуят " Какво бихте създали дружно за всичко нас “, да стартира диалог с хората. Разбира се, съдейки по държанието на политическите играчи на авансцената, сега Борисов приказва това, което хората повече желаят да чуят, в сравнение с произлиза от думите на останалите играчи. Но това кой какви дивиденти ще извлече за следващите нови избори не е значимият въпрос, в случай че това е движещият претекст на политическите водачи, с цел да заемат позиции занапред по-добри предизборни за следващите последващи избори, ще изгубят всички. Няма никакво значение кой с по-малка или с по-голяма степен, ще загубим всички.
Според вас, какво ще е отражението на един следващ мандат на служебния кабинет на президента Радев?
Тежка диагноза. То няма да се отрази мъчително на престижа на самия президент, тъй като на хората им е ясно, че не той е отговорен за това, че се стига до следващия длъжностен кабинет. Този път виновността, присъдата ще легне върху политическия хайлайф, показан от партийните водачи. Но в действителност, в случай че даже се стигне до обстановка, в която даже краткотрайният парламент, до момента в който се стигне до следващия длъжностен кабинет, не може да одобри даже бюджета за 2023 година, тогава присъдата ще бъде доста тежка за всички партии и политически системи. Но има и друга заплаха. Ако занапред всички се движат с тоя претекст, че предстоят нови изключителни избори, има и друга заплаха: Временният парламент да одобри един бюджет – това го видяхме и предходната година, който е напълно избирателен, и в Народното събрание всеки, с цел да заеме по-добри предизборни позиции, да се състезава с останалите кой ще завоюва играта на популизъм, кой ще обещае повече неизпълними неща. Това не е почтена игра. Тя е и рискова от позиция на бъдещето на страната. Затова сега е значимо дали разсъдъкът ще надделее и отговорността за упования спешен по справедливи аргументи интервал, или дребният партиен нарцисизъм.
В началото споменахме, че вие сте член и на Стратегическия институт за национални политики и хрумвания. Г-н Асланов, с какви проучвания се занимавате сега? Правите ли някакви такива към сегашния миг?
В момента в института се приготвят " проучвания “ не е точната дума във типа, в който множеството хора си показват сходни проучвания. Разбира се, че вършим проучвания, само че те имат различен темперамент, не емпиричен. В момента се приготвя една по-широка предварителна полемика по тематики, свързани с геополитическата вероятност, неща, които са малко настрана от нашие вътрешнополитически драми, поради усложняващата се интернационална конюнктура и неразбираемите вероятности в световен аспект.
А смятате ли, че това несигурно състояние у нас ще рефлектира и в международен мащаб и назад – в международен мащаб това, което се случва, пък ще окаже много отрицателно въздействие на процесите в страната ни?
Точно противоположното е. По никакъв метод нестабилното състояние у нас няма да повлияе на процесите в световен мащаб. Обратно е – протичащото се в света ни въздейства по индиректен метод и наслагва върху нашата вътрешна рецесия други рецесии, вносни, привнесени извън, което прави нашето състояние по-тежко, поради което смисъла на превъзмогването на вътрешнополитическата рецесия е огромно, не с цел да избегнем тези рецесии, които имат справедлив темперамент и ние не можем да ги управляваме, а с цел да смекчим последствията от тези рецесии.
Според вас, като за край на нашия диалог, кои ходове са нездравословни на политиците сега?
Партийният нарцисизъм, атрофията на партийната система, нежеланието нещо да се промени, нито имената на водачите, нито физиономиите в кандидатските листи. Ние за четвърти път организирахме избори с едни и същи политически водачи, с едни и същи лица в кандидатските листи. Това е една от дефинициите за нелепостта – да правиш едно и също и да очакваш друг резултат. Няма по какъв начин да стане. Напротив, резултатът ще е още по-лош.
Избори по кое време съгласно вас да чакаме? Още тази година?
О, това не се поддава на прогноза, тъй като аз не изключвам опцията, колкото и по-малка и намаляваща да наподобява към този миг, за сформиране на постоянно държавно управление. И за трети път ще го кажа – по-добре е, колкото и несигурно и краткотрайно да е то, в сравнение с настоящето състояние.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ